Новата държава на България

Специфичен процес на историческо развитие на средновековните български държави, на българския етнос в Османската империя, а впоследствие и на независимата българска държава води до изграждането на нация с адаптивна политическа култура. Българската народност и нейната държава извървяват коренно различен път от този на западноевропейските си аналози. Процесът на структуриране и развитие на държавността ни е много различен и от този в Централна или Източна
Европа.

В Западна Европа трансформацията на аристократичната държава към такава с представителна власт се извършва от политически структури, доминирани от същия етнос, който става основа на националната държава. Казано опростено, французи предават властта на французи, германци на германци, италианци на италианци и т.н. В българските земи през втората половина на XIX век не съществува нито българска аристокрация, нито държава на българския етнос. Българите сме подчинено население, част от чужда аристократична държава – Османската империя. Това прави модернизацията на обществото ни много сложен процес. Българите първо трябва да се еманципират и от население да се превърнат в народ. Това се случва през Възраждането. После трябва да извоюват независимост, защото нямат собствена държава, която да модернизират. Създаването на собствена държава е първостепененият въпрос за българската народност в края на XIX век. Каква ще бъде несъществуващата българска държава е разговор от второстепенно значение през Възраждането.

Закупете “Новата държава” като печатно издание или електронна книга.